Така ми липсваш в нощите, когато
отчаяно опитвам да заспя,
а в тъмното ме дебне самотата
и съскайки прогонва пак съня.
Така ми липсваш в утрините хладни,
когато със горчивото кафе,
за тебе устните остават жадни
и пърхащо сърцето теб зове.
И в дните безконечни пак ми липсваш,
изгубена сред шумната тълпа,
о, да, аз зная, много ме обичаш,
но пак си там, а аз съм пак сама.