Така ми е студено. И е тихо.
Навън студът дърветата убива.
В такива нощи с болка раждам стихове
за пролетни слънца и самодиви.

Така ми е студено. И не мога
със длан да сгрея мойта обич бяла.
Душата изведнъж осиротяла
едва облизва раната - тревога.

Така ми е студено. А не трябва
спокойният ти сън да развълнувам.
Че моята любов е като брадва.
Затуй е по-добре да ме сънуваш...