Така и не разбрах
какво бях аз за тебе.
Дали успях поне за миг
сърцето ти да сгрея.
дали успях поне за малко
да му объркам ритъма,
да сгорещя кръвта ти
и да ти превзема мислите.
Знам само
какво за мене беше ти.
Беше пролетния полъх
в житейската ми есен;
зората във очите ми,
в сърцето - вълшебната ми песен.
Мечтата за живот
във царството на мъртвите;
летежния ми зов,
светулката във тъмното.
Бушуващият огън във кръвта ми,
животът на сърцето;
уханието на деня ми
и синевата на небето.
Надежда, Вяра и Любов,
мечтата да се случа;
нечакан слънчев благослов,
бълбукащия ручей.
Спасителното островче
в житейските ми бури,
където да се приютя и да избягам
от този свят на грешници и луди...
Поисках да се скрия
от лицемерие и злоба,
всяка болка от ума си да изтрия,
да махна камъните
от пътя си към гроба...
. . .
Дали пък острова не сбърках
и не тръгнах след един мираж,
ослепяла от копнежа си за сбъдване,
отново... несъществуващ остров си избрах...
val