Тъжно дърветата клони поклащат,
върбата приведена в мрака ридае,
бавно очите ти, пак ме изпращат,
дали ще се видим отново, не зная!
Бисери чисти от очите ми капят,
събираш ги с обич в мъжката длан,
като лава горещи, ръцете разтапят,
тъга те обсебва, като гост нежелан.