Тъжно свил се в ъгъла
на моята стая ,
връзваш косите си
със скрити мисли.
Тъжно протягаш ръце
към портокала в
средата на стаята и
тъжно - не го достигаш,
примиренчески!
Сякаш момчешки наивно
ме гледаш,
сякаш през мигли
докосваш лицето ми,
а клепачите
са затворени , гневно
тежки.
Аз-
струя на вадички
мъглива светлина и
чакам лампата
да изгори.
За да търкулна
с поглед
този портокал
към теб.
Да знаеш къде съм...