Знаеш ли? Много дълго те търсех...

в толкова сърца влизах - гола, нахална!

Ровех в тях... какво ли не вършех...

изведнъж изчезвах - всичко взела и дала!

Тръгвах си в мечтите им облечена.

Върху чувствата им тежко стъпвах,

обула поредната любов обречена...

бързах, бягах и пак не се спъвах!

Лицата им от памук - каменни ги правех

и рушах ги - нямаха твоите черти!

Очите им в сълзи често давех,

когато не ме гледаха, както ти!

Намерих те... толкова те обичам,

а ти сега отмъщаваш вместо тях...

Душата си на дявола я давам, но се вричам:

ще дойде време и за твоя ад!!!