Събличам всичките предишни пръсти,
залепнали по кожата до втръсване...
Откраднати въздишки и целувки...,
остатъци от каменно присъствие.
Събличам цялата събрана нежност,
несбъдната и нераздадена до днес...
Греха под ноктите и всичко, всичко,
което не нашепва ми за теб...
Събувам от нозете си жаравата,
(отдавна свикнала да пАри), но сега
ще тичам боса..., ще запаля с нея
най-тъмните си сенки на нощта.
Така ще спра пред прага, ще поседна.
Студено ми е! (Гола съм... и боса).
Ще ми отвориш ли вратичката с надежда?
От днес съм твоя..., ти ме омагьоса!