Оцвети пътя ми в синьо -
полетях във висините...

Оцвети го в алено -
страстта стана чувство праведно...

Нарисува цвят зелен -
„Принцът", си помислих, „е дошъл за мен".

После вмъкна жълта краска слънчева
и аз по детски реших, че картината е завършена...

Но една сутрин напръска лилаво
и неонови лъчи осветиха ме лукаво.
„Студен е този цвят" - прошепнах изненадано,
а ти напук на мен надраска и цикламено.
После с отегчение нанесе сиво,
погледна бегло любовта ни,
умряла мълчаливо,
и за да не пречи мъртвото й тяло
отгоре всичко покри
с безразличното бяло...

И сега, макар да зная,
колко тъжен ще е краят,
щом всичко стана
чисто бяло,
защо не почнеш отначало?...

 

1993 г.
Д.Б.