Разплетах живота си като кълбо
и с нишката тънка обвих любовта си,
потърсих те в шепа, пълна с цветя
на една маргаритка скъсах листенцата.

Обича ме! Не ме обича!
със свито сърце изричах познатите думи
изгубих смеха си във венчелисчетата
и хвърлих по вятъра нежните трепети свои.

Раздава щедро от своето време
и си играех  на случване,
а последното цветче, познайте къде е
заключих го в себе си - то беше за обичане.