Откога жена не е изтръпвала в ръцете ти?
Аз съм твоята цигулка,
ти си виртуозът
който свири....
... пулсира музиката
пицикато...
тръпнещо, дълбоко!

... Свири!

Нощта да я разтърсиш!

Да сринем този град със стонове,
изтръгнати въздишки по лунните павета да изчаткат,
небето керемиди звездни да посипе
над главите на заспалите
и домакините,
над пеньоарите, вмирисани
с домашно превъзходство и уют,
дъха на лук
съпрузи да прегръщат,
да се прокашлят настрани гнусливо!
И после бързо да заспиват.

Целувай ме,
пробивай щорите с дъха си!
Извикай грозно любопитство
и завист дива у съседа,
надвесен през балкона да ни гледа,
а уж да пуши...
... с клюкарката отсреща да ни нищят,
морално да прехапят устни...
и да завиждат като кърлежи
на всички сокове любовни,
на мириса на мускус,
От звуците на твоята цигулка
ушите им да пламнат във пожари,
а всяка моя струна
вибриращо и стенещо да грабне
за дълго, дълго паметта им...

Свири, не спирай, скъсай
докрай опънатите фибри.
... в самия край на любовта
от мен да не остане нищо!