Днес нощта е някак мълчалива, 
говори само вятър толкова неукротим.
Аз страстно паля следваща цигара,
да прикрия болката с цигарения дим.

И в пепелник събирам мъртвите копнежи,
но как да изгоря сърцето си не знам.
Изхвърлям на земята фасове със болка,
но запалват се отново там.

Тютюнът ме примамва като дрога,
порокът не остава скрит.
И гаснейки без любовта ти,
цигарата запалвам със кибрит.

Тя тлее бавно в пепелника,
с нея и копнежът ми така неутолим.
Но опитвам се умело да прикрия
сълзите си от теб с цигарения дим...