Цигарата ми самотна да догаря,
какво ли общо има със плътта,
че свети и изгаря и без да има
някой да разпаля.

Плътта ми тъй гореща е да знаеш,
че едва ли има кой да я спаси,
а само пламък ми оставяш
в самотните и тежки дни..

И искам както те погледна,
само с този поглед да те съблека
и искам без да те докосвам,
пак така да запламтя.

Само миг отмина и цигарата ми изгоря,
едва представях си начало,
а това бе краят на една мечта..