Бъди проклета моя циганска душа,
все неразбрана, лъгана, използвана
и захвърляна.
От пуста суета към любовта и верността,
превърна се във скитница.
Бъди проклета моя циганска душа,
тъй почернена от мъка.
От самота полетя и замечта,
сега нека те носи вятъра,
търси къде изгуби любовта.
Бъди проклета моя циганска душа,
щом завали ще плачеш и ти,
а когато гърми, крещи,
призовавай любовта,
ала се пази някой гръм да не те убие.
Бъди проклета моя циганска душа,
как умираш за свобода,
а в златна клетка те затвориха.
Как умираш да пееш и танцуваш,
всяка минута любов да взимаш и даваш.
Бъди проклета моя циганска душа,
млада, нежна и наивна,
дива, непокорна, упорита.
Бъди проклета моя циганска душа
и на края на света и след много зими и лета,
ще разказваш вечно за любовта,
която изпитва една циганка по душа.