Понякога съм злобничка. А как ли да не съм?
И ето днес отново съм такава.
Щастлив ли си? Добре ли си? ДА?!?
Така си мислиш - толкова добре все пак аз теб познавам!
И зная как поглеждаш щом си влюбен...
Усмивката, трапчинката, очите....
До болка всеки жест и всяка мимика ми е позната...
Щастлив ли си? Добре - върви нататък...
Има за какво да съжалявам... Има...
Съжалявам теб, че се оказа по-наивен
отколкото си мислехме и двамата...
Че даже не разбра какво ти дадох...
Даже не разбра какво ти взех...
Старата играчка се захвърля или пък се подарява...
Подарявам те сега! Аз с теб се наиграх....
Наиграх се на доверие, на обич...
Омръзна ми да си играем на любов...
Защото любовта не се играе - тя е свята... тя е много
А ние с теб си дадохме и взехме всичко на игра
за която нито аз ни ти пък бе готов.
Година страдах. Питах се \"защо\" и \"как\" сгреших...
Питах - отговори не получих...
Плаках, връщах се във спомени, копнях...
Измъчих се - това не е любов.
Щастлив ли си? Защо пък да не си?
Нали все пак си имаш всичко...
Всичко да, но нямаш си МЕЧТИ,
при мене ги остави щом замина...
Сега върви, не се обръщай - пътя си избра.
Върви, руши по пътя си - в това си толкова добър...
Върви, а аз най-вероятно ще те чакам...
Защото пътят който е за мен остава си един.
Аз зная колко искам и какво.
Аз зная как обичам, как трептя...
Аз зная колко струва любовта.
Когато се научиш се върни!
Но само щом узнаеш колко е цената
Цена - две топли искащи очи
и споделена мъка, радост, щастие.
Тогава ще съм тук - аз вече си платих.
И няма за къде да бързам - няма!
Когато се научиш се върни - тогава...
...можеш пак при мене да останеш!!!!