Не искам, не да те целуна аз за сбогом.

Целувката не искам да разделя любовта.

Не за последно да те нацелувам искам аз да мога,

и да не е целувката ми някаква мечта. 

Да те жадувам, за да утолявам после свойта жажда.

Да те сънувам, после да се сбъдне и сънят.

Да те целуна искам за това, че любовта се ражда

И ще те има дълго още в моя свят. 

Не те целунах не защото не желая,

а в този миг от щастието аз не исках къс.

Не за раздяла, а за да сме заедно до края

Бих те целунал с много, много хъс. 

А и ти не поиска нищичко от мен тогава.

Непожелано нещо аз не можех да ти дам.

А аз пък пожелах мигът да се забави

и да сме още дълго, дълго там. 

„О, миг, поспри, та ти си тъй прекрасен"!

Дали това е на съдбата някаква игра.

Не половин, за да го спра аз давам цяло кралство,

А за да продължи съгласен съм и даже да умра. 

Не искам, не, да те целуна аз за сбогом.

Не искам този миг жестоко да ни раздели.

Навярно знаеш, че да те целуна искам много,

а ако не - ще ми повярваш, че желая го, нали.