StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,633
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,507
   Точки: 2,653,040
   Съобщения: 155,301
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,732

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Целувка от песъчинкови устни!

Защо не избягах завинаги? Пустото его,
Или наречи го - фалшивия вътрешен глас,
Говорещ тъй силно...и викащ, щом ти си до него,
И толкоз прегракнал...и ням, щом до тебе съм аз.

Защо все те търсех? А после избягвах, далечен
Открих те изцяло...но после, нарочно те скрих.
Аз няма да бъда завинаги! Аз съм обречен,
Да казвам...да чувствам...да мисля...Но само на стих!

Защо ли със снимките твой, заспивам и плача?
Когато те гледах пред мене - ни плаках...ни спах!
Тогава гласът ми изчезва - в пустинята грача,
Любов не изказал....безсилен...и пясъчен бях...

А пясъка пуска частици, в изгубено време...
При теб ще се върна броейки назад всеки час!
Защо не избягах завинаги? Его и бреме.....
Или наречи го... - фалшивият вътрешен глас!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2009-02-03
прочитания: 354
точки: 37 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 21 (виж препоръчалите)

Вход