Целувай ме, боляща съм, но твоя,
горчивото превръщай в летен мед,
с тих шепот заглуши в гърдите воя,
и с дъх стопи вековният ми лед.
Ръката ми подръж - тревожна птица,
сърцето ми попитай как боли,
душата ми - ридаеща старица
ти с капки нежност утеши.
Целувай ме и нека да забравя,
че имало е някога преди,
пред тебе чиста аз да се изправя,
да виждам само твоите очи.
Целувай ме, накарай ме да вярвам,
че пътя с теб не ще изгубя,
целувай ме, накарай ме да вярвам,
че още имам сили да се влюбя...