StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,803
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,950
   Точки: 2,664,129
   Съобщения: 169,466
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,714

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Целувам

Кой Бог те праща в моето небе?
От днес нататък съм му благодарна.
Душа в душа животът щом сбере,
на пътя е посоката му вярна.
Намирам те, разковниче горещо!
Дочувам те - шумяща требнина.
Целувам - най естественото нещо,
в сърцето ми - най-сладката стрела.
Целувам те, когато те мечтая,
когато ме гравираш в нежни струни,
когато като ласка ме чертаеш
във сънища и пориви безумни.
В гърдите плахи гълъби се любят
с пера кристални - пърхащи лъчи.
Усмивка свиват горски теменуги
по ъглите на моите очи.
Обвивам непонятния ти унес,
преследващата мъжка преднина.
Изричам те и искам да ми бъдеш
потребност да съм нежна и добра.
Долавям те в най-истинския смисъл
на космоса ту звезден, ту суров...
на римите все още ненаписани,
заченати с копнежа за любов.
Приемам те в кипежа си сподавен,
а иска ми се силно да крещя
- дано река от извора направи
на крясъка ми - женската вина.
Докосвам те със ласката вълниста,
изпредена от неспокоен дух...
и не на части - целия те искам
с кипежа ти и с мъжкия ти вкус...
Обичам те и сянката ми ляга
в ръцете ти под липов звездопад
- бъди ми плът и ангелска награда
за дяволското в грешния ни свят.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-05-27
прочитания: 315
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход