Решиш ли от теб да си ида,
не чакай гръб да обърна,
ще искам пак да те видя,
за малко поне да те зърна.
Да те усетя по светлината,
на любовта изживяна
и както цвете в зората
с теб - моя ден да остана...
Не чакай гръб да обърна,
и да цъфтя за груги в гората
без ласката ти аз ще посърна
и ще забравя на любовта следата.
Не, няма гръб да обърна
- не ми е позната тъгата,
ще искам пак да те зърна,
на деня в залеза, както в зората.