Промъкнах се във сивите ти сънища,
разлях любов и всичко стана цветно.
Надежда се роди, макар и мъничка,
за нещо свръх красиво и човешко...
Душа, душа докоснала през времето,
почувствах я позната... споделена.
Една усмивка беше първо - семето,
което ти пося дълбоко в мене.
Една усмивка, доброта и сбъдване,
преплетоха се в сънища страхотни.
И чувството на обич на разсъмване,
с привкус на юлски полудели нощи.
Приятно беше, чувство на отдаденост,
едно сърце туптящо в твоя ритъм...
С присъщата на влюбените палавост,
с желанието по детски да опитам...
От устните ти вкус на горски ягоди,
да те докосна... сякаш за последно.
По вените кръвта да рукне - алена
и да останем във съня си вечно...
Виж, изгревът дойде и спря магията,
но не отне усмивката в душата...
И във картината до вчера - сивата,
днес вече са разцъфнали цветята!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me