Трудна си ми, мила, за обичане. Аз съм мелничарят стар, ти - вятърът. Срещаме се в тайнствено пресичане - аз брашното сбирам... Ти обратното.
Искам да те приютя при хромела, двамата да сбираме брашното ми. Вещица магия ли е сторила - все стои опънато платното ти.
Пееш покрай вятърната мелница. В нея твойта страст опустошителна мели и кръвта на мойте делници, сякаш аз съм в риза усмирителна.
Трудно си ми, мила, за обичане. В дива страст кънтиш... И незадомена - скрила си го някъде момичето. Сгушено, стои то, там - във спомена...
Не фучи, любов, ти, моя, вятърна! Спри и доведи при мен момичето. В себе си застлал съм за душата му - тя трепти и плаче за обичане...Николай Дялковгр.Тополовград