Аз се връщам.
Дърветата ме срещат.
Непознати треви
и затихнали нощи.
Теб те няма отсреща.
Ти не се появи.
А обичам те още.
Сякаш слънцето скри
в свойта длан колеблива.
Сякаш времето спря...
Но отиде си ти
и надежди свенливи
прелетяха в калта.
Как сега да прозра
тази обич ранена?
Как да бъда готов
пак за теб да умра?
Ти си тръгваш,
любима, от мене,
адски трудна
е тази любов.