ВЛЮБИХ СЕ. БЕЗКРАЙНО, СТРАСТНО, ЛУДО.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ УСЕТИХ АЗ КРИЛА.

РОЗОВИ - И ДА МЕ ПОНАСЯТ НЕЖНО

КЪМ НЕЧИЙ БРЯГ,

КЪМ ТВОЯТА ЛУНА.

ОСТАВИХ СЕ,

ОТДАДОХ СЕ,

ЖЕЛАЕХ,

И НАЙ-НАКРАЯ ПОЛЕТЯХ.

И ИЗЖИВЯХ ТОВА, КОЕТО ТИ МИ ОБЕЩА.

СТРАСТА НАУЧИХ Я.

УСЕТИХ ЛЮБОВТА И АЗ.

ПРЕКРАСНО БЕШЕ!!!

НО ВСИЧКО СВЪРШИ.

ЩЕ ОСТАНЕ ВЪВ СЪНЯ.

СЪБУДИХ СЕ.

СЪЛЗИ ИЗТРИВАМ ОЩЕ.

И ДУШАТА МИ ИЗГАРЯ - ЗНАМ.

ОБИЧАМ ТЕ! ОТРИЧАМ ТЕ ОБАЧЕ!

И БЯГАМ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ДАЛЕЧЕ!

НЕ ТРЯБВА ДА НИ ВКАРВАМ В ГРЯХ.

НЕ МЕ СЪДИ! ДОСТАТЪЧНО МИ Е,

ЧЕ СЕ ЧУВСТВАМ НЕЧОВЕК,

А НЯКЪКВО ЧОВЕЧЕ...

СТИГА МИ И ТОЗИ СРАМ!!!

ЖИВЕЙ ЗА ТЕБ.

ЖИВЕЙ ЗА МЕН.

МЕЧТАЙ ЗА ДВАМА НИ!!!

СЪЩОТО НАЛИ ГО ПРАВЯ В

СЪНИЩАТА ВСЯКА НОЩ И АЗ?

ДАЛИ Е ПРАВИЛНО?

НЕ ЗНАЯ ВЕЧЕ...

НО И НА ГРЕХА ПЪК НЯМА ДА СЕ ДАМ...

ПРЕГРЪЩАМ ТЕ СЕКУНДА

И СИ ТРЪГВАМ...

ЗАЩОТО ТОЙ МЕ ЧАКА -

НЯКЪДЕ СИ-----ТАМ.