StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,654
   Точки: 2,643,861
   Съобщения: 152,932
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ТРЪПЧИВ ПЕЙЗАЖ /въглен/

Самотният тромпет на вятъра

дъждовно натъжаваше нощта…

Луната  -  като изоставена жена,  

разтапяше се в океан  

от тихи спомени и нежност…

Блаженството разстилаше  постелята  на тишината,

а откъм брега полъхваше

на мокри ласки и теменужено очакване…

Потърсих своето место в душата ти,

а срещнах пясъчно безмълвие,

застлано с мидени черупки,

настръхнали срещу неясния копнеж

по безразборно минало…

Не посмях да стъпя…

Защото помня греховното коварство

на старите неща

и лепкавия вкус на нищото след него.

 

И… седнах да рисувам полети…

Обичах вече новите ята,

макар и не видял лъчите им от хоризонта…

Но  те  не знаеха…

Оставих старите в недоизмислена безпътица  -

бездомно да се лутат по облаците на безкрая.

И те се лутаха…

Горчеше ми едва наболата луна…

С вика на третата октава

вятърът разплиска партитурата на самотата

по лятната ефирност на крайбрежната вселена…

 

И пак настъпи тишина…


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-04-07
прочитания: 340
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход