uFeel.me
ТИТАНИК
Автор: Vetero,  26 юли 2011 г. в 13:29 ч.
прочити: 435

В салона бдяха няколко свидетели

на преоткриването – в дълбините мрачни.

И вече подразбирах - колко дълго

към дъното пътувал бе Титаник.

 

От вечността изплува мисис Някоя.

Разбра. И смаяно косите си отметна.

Изтърколи се като раковина времето,

в  пробойните на паметта заседна.

 

Във полумрака виждах веждите, които

говореха, преди да изречеш и дума.

И устните – ах, тези средства за жигосване.

Една целувка само – и съм твой, завинаги!

 

Не остаряваш, скъпа, вярваш ли – не остаряваш,

щом с океан от страст и обич си богата.

И моето лице покрива патина

на триста левги под водата.

 

Достигнаха Титаник, като че възкръсваше.

Покрит бе корпусът му… сякаш скреж…

Видях как тялото ти преработва чувството.

като пчелата цветния прашец.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me