Ти си слънцето, което
в очите ми блести,
ти си щастието, дето
ще изтрие моите сълзи.
С усмивката си нежна
стопляш ти душата ми,
каква страст - луда, метежна
бушува в сърцата ни.
Докосни ме с топлите си длани,
докосни в мен красотата,
една искра да запали
любов - голяма и свята.
С огъня в очите си
палиш в мен жарта
и така непонятно
ти ме завладя.
Ти си вятъра в косите ми,
и дъжда в очите ми,
огъня в сърцето ми,
и усмивката на лицето ми.
Ти си призрачния замък
и луната на небето,
ти си скъпоценен камък
и вълните на морето.
Ти си тишината в мрака
и уюта на гората,
ти си един пристан голям
и затова те обичам - не ме е срам.