Ти знаеш ли, мила, какво е любов?
Щом тя те споходи с тръбния зов,
баща и майка, и род, и родина,
готов си да смениш с далечна чужбина,
в колиба от слама живот да живееш,
възхвала и псалми към Бога да пееш.
Ти знаеш ли отде извира любовта
и малките ручеи там дето се вливат,
пред тебе изгрява сияйна светлина,
земя и небе в едно цяло се сливат сливат!
В сърцето ти – извор – се ражда надежда,
любов безусловна блика, извира,
в зениците твои – моето Аз се оглежда -
споделям с теб вечността на всемира!
Приемам от теб с очите лъчите
и буен в мен огън разгарят,
сърцето е цяло в плен на мечтите,
а устните страстно нашепват, повтарят...
Кръвта ми във вените буйно протича,
с топлината съгрява цялото тяло;
аз гледам жената мен, дето обича,
а сърцето лудува за любов закопняло!...