Слаба съм, отново го доказах,
отново те потърсих... и защо?
Малко ли сърцето си наказах,
... че за него ми е все едно?
Малко ли сълзи пролях, нечути,
дни и нощи страдах и скърбях.
Празни и безсмислени минути,
все те мислих, нощите не спях.
Съвестта си малко ли омЪрсих,
всеки път все аз не бях добра.
В глупостта си одобрение търсех
все протягайки към теб ръка...
Свойто Аз продадох за монети,
не щадях ни средства, ни дела.
Имах всички нужни аргументи,
да спечеля теб... и любовта...
И спечелих... после те загубих,
но остави въглен вътре в мен.
Огнено живях... и огън любих,
в свят един от огън овъглен...
И сега дими, покрит със пепел,
в моят огън хвърли ти вода...
Но те търся, сякаш мимолетен
сън за мен си. Ти си любовта!