Ти никога не си я разбирал истински. Никога не си вникнал в нейната
душа. Ти виждаше само красивото лице, добре оформените гърди, дългите крака.
Тя беше твоето изкушение и цел. Нищо друго, но не признаваше, докато не успя
да я получиш. Тогава интереса ти просто се изпари. Тя ти стана даденост, нали ?
Момичето, което винаги е на среща. Но ти не разбра какво се случваше вътре е нея.
Как сърцето й се бореше за живота си и как безразличието ти я разкъсваше.
Ти не виждаше раните, които сам бе направил.Не беше с нея в тъмните вечери,
когато тя стоеше самичка сгушена в ъгъла на мрачната студена стая и плачеше.
Ти никога не видя сълзите й и не почувства болката й. Ти никога не се опита
да вникнеш в това, което се криеше зад красиво гримираните очи. Там имаше много
тъмнина. Ти никога не усети празнотата зад добре оформените й гърди. А тази празнота
беше твоята липса, която тя усещаше. Защото ти не знаеш какво е да си близо до някой,
а да си далеч от сърцето му. Не си разбрал какво е да те приемат като вещ и нищо повече.
Не си се чувствал подритван, обиждан и огорчен, както се чувстваше тя след всяка фалшива
ваша среща. Ти я използваше и след това я захвърляше и оставяше да си тръгва сама,
мислейки дали това не е последният път, в който те вижда. Ти никога не си усещал страха от това,
че някой ден няма да се събудиш, защото болката, която си усещал през нощта може да те убие.
Ти виждаше в нея това, което искаше.А тя не беше такава!Няма и да бъде.Сега за теб тя е стара
история. Страница, която не искаш повече да отваряш. Сега ти не виждаш красотата й, тя вече
не те впечатлява. За теб тя е просто минало. Но ти не разбра какво се крие в душата й.
Не знаеше чувствата и мислите й, не усещаше топлината й. Ти никога не разбра колко много
всъщност беше обичан...
ПОСВЕТЕНО!!!