В сън притихнала чувствам очите ти
как ме гледат отвъд, с умиление.
Колко обич, събрана в гърдите ти,
подплатява днес твойто решение -

да ме гледаш дордето ресниците
бавно падат и сън ме отнася...
Със любов да докосваш къдриците,
да ми пееш - макар и безгласно.

Да ме пазиш от лошите призраци,
дето идват в съня на зарана...
Да си редом до трите орисници,
дето носят в света ми промяна.

Да си част от живота ми, смисъла,
от деня, от нощта, от сърцето ми.
Да си моята участ и истина
и усмивка и блян на лицето ми.

... Ето тръгвам. Пътеката - тихата
и щурците и спящите гларуси...
Лека нощ, заминавам усмихната,
във сърце с милион благодарности.