Кажи ми, ти ли беше в мойта стая,
по мръкнало, в полите на нощта?
Присъствие усетих, но не зная,
дали бе ти сред гъстата тъма...
Почувствах те, усетих миризмата,
на хиляди несбъднати мечти...
и вкус на безнадеждност във устата,
огледах се смутено... но уви
във стаята ми само на талази,
се стелеше тъмата и страха.
До мен в леглото, сякаш да ме пази,
лежеше само кръглата луна...
Дали сънувах... или пожелах те,
какво почувствах сякаш бе любов.
Повиках те, по има назовах те,
до теб не стигна хлипащият зов...
Заслушах се... отекнаха камбани,
със тихи стъпки тръгна си нощта.
Облизах с чувство кървавите рани.
... Красиво утро, моя самота!