Може много за мен да разказва, отдавна мойта душа разпознал...И раните от мен да ти показва, но..., ще ти каже ли, как ме е продал?Ще ти каже ли как любовта ни...
разпъна за лъжи проклети?
За билет към върха я остави
и захвърли за дребни монети...
Може дълго за мене да плаче...
Да проклина съдба, орисия...
А пък тя, любовта ми - сираче
спря да вярва във свойта магия.
И зарови се в преспите снежни,
кална, дрипава, кървава, сляпа...
Отхвърлена, подритвана, но... със надежди,
че някой ден пак ще пали сърцата...
Разтопи се снега... В клони сухи
аз отново намирах живот...
Бяха моите молитви дочути
и открих те в среднощния зов!
Ти превърза ми всичките рани
и въздишките кротко прегърна...
В теб спокоен беше съня ми...
Любовта... при мен пак се върна!
Ала той ден след ден се отрови...
Немогъл ни любов, нито мен
да запази във своите окови...
И пред прага ми падна смирен!
Прошка искаше... искаше, Боже,
да изгрявам пак сутрин за него...
Но в очите му пламенни виждах
нищо друго, освен мъжко его...
\"Аз простих ти отдавна... Върви си!
Без покана си тук, в моя дом...
Всички спомени с тебе вземи си
и подаръците... на Louis Vuitton...”
Озверял, озлобен си отиде...
Недопускал, че пак ще обичам.
Че оглеждам се на друг във очите
и след него отдавна не тичам...
------------------------------------
Можеш много от него да чуеш...
Всички клетви по мен, думи зли...
И дълбоко в сърцето ми да го откриеш,
но той не знае... как целуваш ти...