Ти бе тъжен тази нощ,
сам без любов, чаша вино.
Ти бе тъжен тази нощ,
когато някой с любим празнува.
Очите си затвори и пожела,
бал пролетен, фойерверки от цветя.
В прегръдките си - любима,
без думи с нея да летиш.
Очите си отвори, о чудо,
послания получи и занемя.
Заспа спокоен и обичан,
не бе сам на таз земя.
Ти бе тъжен тази нощ,
но утрото дойде с любов.
Сърцето ти заби - камбана,
очите ти, те грееха с любов.
15.02.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ