Разхождах се вяло по тъмните улици,
с тъгата ми бяха в добър унисон.
Дърветата голи, до черно обрулени,
потропваха странен разстроен шансон.

Небе без звезди, спотаено зад облаци,
изпращаше плахи мушици от сняг.
Подритвах боклуци по калните плочници,
но в мене мечтаех море с лунен бряг.

Мечтаех среднощни разходки по пясъка,
мечтаех очите с неземна искра,
мечтаех за топлите длани и пламъка
на нежните устни, горящи в страстта.

Отворих очи, озовах се пред кръчмата.
Ще пия поредния гаден коняк.
Едва ли и той ще се справи със мъката,
със празните дни и със пустия мрак.

Какво ми остава? Отново очакване
със ясна надежда за време в галоп.
През него ще мина без страх и оплакване.
Ще дойда, Сълзице на моя живот!