Не ме кори, че те обичам лудои не очаквай да съм трезво-зряла.Разбрала съм, че сивото погубваи води не до дом, а до раздяла. Не ме търси в разумните пътеки,където стъпват само помъдрели.Търси ме в ласките на ветровете, където само за любов се пее.
Не се разочаровай от гнева ми,той пак е страст, но оцветена в синьо.Той вик на болка е от тъжното в деня ми и знаеш, че след време си отива.
Не съхранявай тъмните ми мисли, не ги помни - те светлото погубват. Избягам ли от тях, при тебе идвам чиста и пак съм същата, в която ти се влюби.