Има дни във които връхлитат мъгли,
на талази пълзят сиво-черни...
Замъгляват с тъгата красиви очи,
и в душата пролазват неверни.
Има дни във които те грабва нощта
и се луташ без път и посока...
Търсиш бряг и спасителна сламка една,
но потъваш в реката дълбока.
Има дни във които безспирно вали,
наводнява и спомени влачи...
Почерняват от болката мойте очи
и се давят... във сълзи обаче.
Има дни във които не издържам така
експлодират милиарди въпроси...
Но безсмислен гърмеж, тишина, тишина.
само вятърът ехото носи...