Кучета лаят,
защо ли,
не зная,
търсят си
боя
нали?
Вятър
подгони
птиците в рая,
в някакви
топли
страни.
Аз и ти чакаме,
някого,
някъде
път
да посочи
за нас,
че от съдбата
не можем
да бягаме,
ние сме
птици
без глас.
Дните протакаме,
крием се,
скачаме,
търсим
брод
да ни спаси.
Падаме,
ставаме,
плачем, полягаме...
Тъжна
любов е,
нали?