Вали в душата... а е вече юли
и изгревът е целият в петна.
Не се родиха ръждавите дюли,
а мъката в сърцето завладя...
Не се покри ливадата с тревица,
остана суха бедната земя...
В далечината появи се птица,
злокобно се изкиска и замря.
Не се усмихна слънцето красиво,
печеше злобно, свъсило вежди...
И вятърът във празнотата диво,
вилнееше... издувайки гърди!
Вали от мъка, а в сърцето пари,
обляно е във болка и печал...
Очите- две съзвездия раздрани,
две черни ями без частица плам.
Две сухи устни- угар чер, жарава,
сълза жадуват, но във мен вали.
В душата вътре болка- неразбрана,
гори жестоко, Боже, как гори...
Без грам надежда топи се сърцето
и мараня... един нестихващ зов.
Картина- черно-бяла на лицето,
днес нарисува върху мен, любов!