Душите си лекуваме с мечти,
в света им пожелаваме си сила,
мечтаем си дори и през сълзи,
а болката дълбоко се е скрила.

Сърцата си лекуваме с Любов,
откриваме я всеки ден отново!
Какво от туй, светът, че е суров,
не търсим ние нищо наготово.

Телата си лекуваме със страст!
Във огнените ласки потопени,
отдадени изцяло в нейна власт,
забравяме за нощите студени.

Преплитаме души, сърца, тела,
пътуваме по собствен път, нелесен.
Жигосани от тежката съдба,
все търсим свят, вълшебен като песен.