Напукана земята... Жадна, като
момински устни нецелувани...
В пожари... мораво небето...
гориме в страсти (не)бленувани.

Косите ни се сливаха с житата
и вятър гали пламнали тела...
Протягаме ръце към небесата
с молитва... Птица отлетя...

Впили палещ взор един във друг,
от дъха ни зрее зърно в класове.
Търсим за спасението ни брод,
изпепелявайки всички мостове...

Изтерзани... от пъклена жажда...
разпятието превърнахме в клада,
тя огънят в душите подклажда...
Дай ни, Боже... дъжд за пощада!

(И става чудо! ... Прогледни!...)

Вали... В очите ни... вали...