ЕСЕН.
КРАСИВО.
ПРИСПИВНО, БЕЗ ПЕСЕН,
ТЪЖНО. БЕЗ ОБИЧ.
ПЪРВИ ДЪЖД.
ОЧАКВАН СЛЕД ЛЯТО,
ЖАДУВАН СЛЕД ЖЕГА.
ЕСЕН И ЕДИН
ПОРЕДЕН ПОГЛЕД,
ИЗПИВАЩ. СЪБЛИЧАЩ....
КАТО ГЪБИ РАСТЯЩ
И ИЗГАРЯЩ
КАТО СЛЪНЦЕТО НИ ДО ВЧЕРА.
ПОГЛЕД, ПАК ПОГЛЕД.
НО НИЩО СВЯТО,
ЕДНА ЦЕЛУВКА,
ОЧАКВАНА
ОТ ПРЕДИ ЛЯТО,
НЕДОЧАКАНА...
И НЕСТИХВАЩОТО
ЖЕЛАНИЕ ЗА БЛИЗОСТ,
И ТОЛКОВА СТРАСТ...
ДА ПОМЕЧТАЕМ ЗА КОЛЕДА,
МОЖЕ БИ, НЕЩО ТОГАВА СЕ СЛУЧИ...
НАЛИ ЧУДЕСАТА СА КОЛЕДНИ?
А ДАЛИ
СЪЩЕСТВУВАТ ЗА НАС?


НЕКА ПОЧАКАМЕ МАЛКО,
НЕКА Е ЕСЕН СЕГА
И НЕКА ВАЛИ
ПРЕКРАСНО Е ВСИЧКО, НАЛИ?,
И ЩЕ БЪДЕ ВСЕ ПО- ДОБРЕ...
НЕ СИ ОТИВАЙ ОЩЕ ОТ ДУШАТА МИ...
ПОСТОЙ ДО КОЛЕДА ПОНЕ...
АЗ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА,
ПОВЯРВАЙ В МЕНЕ ТИ!!!