Есен узряла злато забрули...
Сякаш сега е, но знам че не е -
алени устни, оранжеви дюли,
очи заживели в очите - небе.

Сякаш сега е, но ето че беше -
охрево утро, безволев копнеж
огън люлее, Света се предреши -
в сърцето запрати оня стремеж,

дето ме викна отново да бъда!
Сякаш сега съм, но зная че бях
онзи от алени устни осъден
в небето да има своята стряха!

06.02.08.