Мина време,
потърси ме като приятел.
Какво по дяволите искаш,
да ти кажа, че още те обичам?
И така да е,
ти отдавна не си част от моя живот.
Върви си,
нямаш място при мен,
върви си,
нея избра, в нощта, когато помисли, че си сам.
Всичко давах за теб,
и все още го правя,
но нямаш работа при мен.
Свикнах без теб да живея,
свикнах с тази самота.
Няма да ти показвам болката си,
няма да ти показвам чувствата си.
За теб всички жени са `урви.
Върви си,
така както нея намери,
следваща ще откриеш
и пак за теб всички ще са едни.
Нямаш място в моя живот,
отдавна на думи само не вярвам -
ти ме научи така.
Толкова клетви напразни,
толкова обещания и за какво?
Да тръгнеш след чужди устни,
да казваш пак, че тя е любовта.
Къде остави всички чувства?
Къде изчезна онзи мъж?
Или за теб всяка е първа,
неизживяна любов?
Не мога да бъда една от всички,
вярвах, че наистина съм една.
Предаде ме ти тогава,
върви си и сега.
Свикнах в нощите без теб,
свикнах без твоята \"любов\".
Не искам  още да се заблуждавам,
не искам да повярвам ти пак!
Отдавна без теб се научих да живея,
сега търси топлината при друга!