Още един самотен ден,
още един ден кат ден,
още един нещастен Св.Валентин,
още един самотен вампир...

Само гледам картички, сърца...
Ох, колко много и различни сърца,
но нима твоето сърце се продава?
Не, твоето някоя друга го завладява.

О, защо не каза да те чакам,
защо не каза, че боли,
защо не каза, че обичаш,
защо не каза: \"Спри\"?

Тръгнах си и те оставих,
забравих болката и теб
и сега в този ден
моля се: \"Върни се пак при мен\".

Мислиш, че са само думи,
да думи са, но пълни,
пълни с болка и любов,
със самота и зов...

Бяхме толкова щастливи,
но приятели ти бяха те,
те диктуваха мечтите,
те красяха дните...

Е, казваха ти да внимаваш,
че различна съм била,
че си нося в чантата игла
и че вещица съм аз била.

ОК, нека е така,
но защо тогава е тази сълза,
вещица нали съм била,
нали нося с мене игла!?

Защо не ме забрави,
защо не ме остави,
защо и мене ме боли,
защо обичам те,кажи?

Сега съм самотен вампир,
сам в деня \"Св.Валентин\",
вампир с дълга, черна коса,
чудовище с име на жена...