Студено е... А  аз седя отвън...

Студено е... И тихо, побеляло...

Далече съм - безкраен  снежен сън

под мръзнещото бяло одеяло...

Далече си - забравен снежен зов...

Замръзна ли? Нима ти е студено?

Студеното... познава ли любов,

или в студът остава... съхранено?

Отмина ли? Започна ли? Кога?

Така и не разбрах... секунда беше

годината, а месец сбрах в мигa...

Отмина тихо, а край нас валеше...

Сега е празно... Вече не вали,

но е студено... бяло и студено

и тихо, много тихо... И боли

по мъничко - отляво, вледенено...