Реките нощем пеят песни,
че са коритата им тесни,
че им е плитък всеки вир.
Дървета стенат из гората,
самички скубят си листата
и кършат клони най-подир.

Стадата пръскат се на части
завират се в бодливи храсти,
и от трънаците пасът.
И китове по бреговете
крещят, че търсят си крилете
и мъчат се да полетят.

Легенди времето разказва,
как слънцето не ще залязва,
дорде само не стане мрак.
Вълни закани влачат мътни,
че всички кораби ще глътнат,
чак до последния моряк

Дъждът из въздуха се вие
и моли вятъра, да чуе
гласа на мъртвия капчук.
И само мене ми е ясно,
че нищичко не е на място,
когато теб те няма тук.