Изчерпах се да галя с думи и през тях усмивка тъжна да прозира. Какво желая ли? Да те помилвам и за малко до сърцето си да те притисна. В нищото постоянно да се взират изгледаха ми се очите. Пресъхнаха до болка. Не ми горчат вече и сълзите. Така ще е... Аз зная - няма да те видя или чуя. Странник си. Такъв ще си останеш. А ако можех от мислите си поне да те изтрия... Но тайничко на чудо се надявам, че някога, макар за кратко, ще те срещна. Нали все казват, че надеждата умирала последна.