StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,126
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,685
   Точки: 2,658,159
   Съобщения: 157,023
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Стръкче любов

Сънувах, че небето ми се рони.*
И падаха, и падаха звезди.
А покрай мен препускаха сезоните, 
прегазваха последните мечти.

Но няма кой съня да разгадае,
съмненията ми да укроти:
денят дойде безгрижен и нехаен,
а толкова далече пак си ти.

И тръгвам - в спомените да те търся,
готова този свят да прекроя.
Езичница да съм, ще се покръстя
и ще изкупя цялата вина -

за любовта ни - грешна, недоносена,
която не намери дом, ни бряг.
Защото във година високосна
усети, че е жива. И избра

най-стръмната пътека за сърцата,
най-грешната посока за страстта,
най-жертвената клада за душата,
която да й върне светостта...

Сънувах, че небето ми се рони.
(Дали не предвещава нещо зло?!)
Тръгни към мен - през всичките сезони.
Аз пазя живо стръкчето любов.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-05-28
прочитания: 329
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход