Не виждаш ли, страхувам се от зимата,
от белите й костеливи ласки.
Обичай ме и искай да ме имаш,
ти можеш всяка нощ да я отпращаш.

Обичай ме, как остарява тялото!
Косите ни сребреят и се плаша,
дали очите ти ме виждат бяла
и хубава, и светла както някога.

Обичай ме, защо ми е студено?
Надеждите ми пръснаха се с вятъра.
Нали докрая ще останеш с мене
и ще спасим любовното очакване.

Помилвай ме, в очите целуни ме
и с тиха нежност напълни душата ми,
за да не видя как я кани зимата
за главна роля в своя зъл спектакъл.