Обичам те и как боли,
когато казваш "отивай си ти".
Страхът отваря моите очи
и кара ме да питам "къде си ти?"
Защо то е вечно,
защо не спира да боли?
Нима в оковите ти ще съм вечно аз,
не това е само страх.
Но крайно време е да си отидеш,
а заедно със теб и този страх...
Обичах те, но няма нищо вечно,
умирах аз,но хиляди живота има,
сега,когато ти си тъй далече не ще остана аз сама,
а ще потърся отново любовта.
И смело ще изправя моята глава
и срещу страха ще си обърна и гърба.